Левски изглежда сам се е лишил от усещането, че е гранд

Случайно, случайно, колко да е случайно, че през пролетта на 2008 година Левски пак бе на 16 зад все още съществуващото тогава ЦСКА. Сега е след 27-и кръг, тогава е след 28-и. Само че тогава имахме Станимир Стоилов от Левски и Стойчо Младенов от ЦСКА, които бяха треньори от една категория. Сега имаме Делио Роси от Левски, повтарям – Делио Роси. И Стамен Белчев от цска-София, повтарям – Стамен Белчев. Значи, ако малко от малко имаш някакво достойнство, морал и си държиш на името и твоето име е Делио Роси, трябва да помислиш, дали има смисъл да продължаваш да петниш същото това име. Защото в тази професия си има някакви неписани правила. Но както и да е, вероятно на Делио Роси не му се стои вкъщи със скръстени ръце и чака нещо да му просветне. Ама поне малко да се стресне и да живне, а той гледа като избягал роб. Поведението му е като на чапла, която е попаднала на езеро без риба. Гледа наляво-надясно и не му се вярва. Преди 10 години мачът, който направи 16-те точки разлика с ЦСКА, бе домакинска загуба от Локо София пред 5 000 зрители на „Герена“. Сега домакинската загуба бе от Берое пред по-малко от 1 000 зрители на „VIVACOM ARENA – Георги Аспарухов“. Модерно име на стадиона, пари носи. Но тогава Левски втори, сега е трети на цели 19 точки от първия Лудогорец. Тогава, след 16-те точки изоставане, Станимир Стоилов и Наско Сираков, като спортен директор бяха уволнени. Нищо че имаха успехи зад гърба си. Сега Делио Роси получава още по-голяма подкрепа, а спортен директор просто липсва, защото сегашният собственик явно разбира повече футбола от тогавашния. Тогава Наско Сираков дали е допускал някой да му се меси в нещо? Не вярваме. А последният на този пост Асен Букарев напусна, защото никой не го питаше за нищо. Тогава Фейсбук прохождаше и нямаше как феновете да се агитират и надъхват да ходят на мач. Сега преди загубата от Берое организираните привърженици призоваха за обединение. Егати обединението. По-малко от хиляда човека на стадиона, как и какво да обединяват? Преди десет години таванът на заплатите бе 8500 долара на месец, тази сума получаваха само Седрик Бардон и Даниел Боримиров. Обаче тогава футболистите и треньорът си изработваха заплатите, да не припомняме 2-3 години, колко пъти пълниха стадионите и колко пари изкараха от телевизионни права от европейските мачове. Сега Ейолфсон получава 20-ина хиляди евро месечно, общо взето, бюджетът на клуба е три пъти по-голям от този преди 10 години. Сега фракциите в публиката са 5 пъти повече, но публиката на стадиона е 5 пъти по-малко. Историята се повтаря не като фарс, а като трагедия и то трагедията е главно в контекста, не във фактите. Процесът на славизация в Левски тече вече точно 10 години. Става въпрос за това – началници, футболисти, привърженици – всички да се лишат от усещането за гранд. Това означава да имаш малки мечти, да свикнеш с пораженията и местата под челото, да страдаш по-малко от провали, да наричаш една купа – Спасяване на сезона. И да гледаш предимно към историята, защото нито настоящето, нито бъдещето ги имаш – не ти носят радост. Накратко – да си спокоен и когато не си най-големият. Надеждата за бъдещето засега е предимно на думи и закани. А десетки „сини“ ръководители десетилетия наред се кълняха: „Всяко второ място е провал“. Днес третото място е мечта на мечтите. Сега хиляди запалянковци изглежда са изоставили любимия си отбор. Преди след серия от неуспехи се обсаждаха съблекални, спираха се клубни автобуси, хората избухваха в яда си. Онзи ден на стадиона имаше някакви спорадични освирквания към терена. А вчера нова порция декларации. Но ако така лесно обръщаме гръб на своята любов, по света любов няма да има. То е ясно, че само победи не стигат, но когато и тях ги няма, става страшно. Така не бива. Това означава, че в Левски няма достатъчно личности. И накрая. Грандът си личи и по отношението към доказаните величини. А начинът по който ПФК Левски се отнася към Ники Илиев, изобщо не е като на гранд. Настанили се някакви хора на ръководни постове и викат, че те са Левски. Ама е много съмнително, преди да ги назначат на работа в клуба. някога да са ходили на мач на Левски. Говорят бавно и напоително, пишат декларации без съдържание и чакат да им излязат сметките. Един съвет – сметките ще ви излязат, когато се напълни стадионът. А стадионът ще се напълни тогава, когато Левски има силен отбор. Но с Делио Роси ще е трудна работа. Ама той не е виновен. Една котка, която тежи 2 килограма, няма как на едно хранене да изяде 3 килограма риба.

Желю Станков

Related posts

Leave a Comment