В едни мъжки времена е време за мъже

Левски е един странен, но жив отбор! Това каза Делио Роси пред журналистите съвсем наскоро и даде началото на една поредица от луди мачове на нашия любим отбор. Всички фенове бяха загубили всякаква надежда, че този отбор може да спечели каквото и да било през този сезон, с тези играчи и с този треньор и вероятно имаха основание за това, предвид резултатите показани след зимната пауза и преди нея. Не малка част от „сините” привърженици поискаха оставката на Пророка от Римини. По-крайните от тях дори го бяха обявили за менте. Роси беше обещал, че Левски ще изглежда различно след подготовката в Малта, но това не се видя. Поне не веднага. Публиката на най-обичания клуб в България бе изгубила вяра и търпение. Нещата не вървяха и „сините” бяха направили 4 поредни поражения, докато не дойде онзи мач с ловешкия тим, който Левски губеше 2:0 в 8-мата минута на мача. Повечето левскари започнаха гневно да пишат в социалните мрежи, като предричаха катастрофална загуба, но не би. Сега повечето от тях се питат: „Какво се случи в съблекалнята на почивката?”. Логичен въпрос, защото през второто полувреме нещата на терена изглеждаха коренно различно и като че ли на терена беше излязъл друг отбор, а не този Левски, който всички познаваха досега. Може би никога няма да узнаем, какво е станало в съблекалнята тогава, но в този момент дойде светлият лъч за отбора и за изстрадалата синя публика. Публика зажадняла за успехи. Всички искаха да виждат „СИНИТЕ” в атака… и ги видяха. Критикуваният и непрестанно атакуван италианец промени коренно облика на отбора, и като че ли напук на всички свои критици, включително и легенди на Левски, които само чакаха „сините” да се провалят, за да започнат атаките и да получат своята минутка слава по медиите, Роси не се предаде. Апатията, която излъчваше доскоро се бе изпарила. Италианският специалист бе просълзен и много развълнуван, когато неговия отбор отстрани двугодишните от турнира за Купата на България. След един мъжки мач в мъжки времена, Левски направи за смях своя опонент и с 10 души през почти целия мач правеше, каквото си поиска на терена. „Сините” завършиха 2:2, но бяха изпратени с овации от трибуните. Тогава дойде монетът, в който Делио Роси вече беше разбрал, в кой точно отбор се намира! Моментът, в който препълнените трубуни на Васил Левски пееха неговото име, а той се преклони пред великата публика на 26-кратните шампиони със сълзи на очи. Той даде изключително емоционално интервю на пистата, а левскарите не спираха да пеят името му. Вече всички бяха забравили, че доскоро искаха оставка. Всички предвкусваха нещо, за което Роси е дошъл на „Герена” – трофей. Последно Левски спечели трофей през 2009 година под ръководството на най-големия критик на Роси – Емил Велев. Сега сме на крачка от спечелването на такъв и затова е време да покажем на света, както го показахме за вековния юбилей, кои сме ние и какво значи Левски за България. Защо точно този отбор се нарича отбора на народа. Защото всички си спомнят, как целия свят се удиви на уникалната хореография и на многобройната публика на Левски. А сега предстои финал… за този финал не спират да пишат всички медии, защото феновете на Левски отново показаха кои са и за два дни разграбиха над 20 000 билета за предстоящия мач на 9-ти май. Дотогава остават още 8 дни. 8 дни, в които призоваваме всички сини фенове в България и тези зад граница: ЕЛАТЕ НА СТАДИОНА! Нека да напълним всички сектори, дори и тези предвидени за феновете на Славия. Нека всички да дерем гърла! Левски заслужава точно това. Ще се видим точно там, в уречения ден и в уречения час! Аз ще бъда на стадиона, а ти?

Красимир Тодоров

7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment