Публиката е готова, отборът – не

Днес се направиха точно 56 години от откриването на „синия“ дом – стадион „Георги Аспарухов“. Около 17 000 привърженици го изпълниха в очакване на победа. Мачът беше подобаващ за годишнина – срещу Лудогорец, който е хегемонът в последните 8 години в България. Успех за Левски означаваше разлика само от две точки до разградчани, след като само до преди месец тя беше цели десет точки. Реалността обаче се видя, че е друга. Шампионите от Лудогорец не оставиха почти никакви шансове на „сините“ и заслужено спечелиха с 0:2. Нямаше и следа от разочароващите им мачове през последния месец. От самото начало на срещата бяха по-активни, по-агресивни и знаещи как да стигнат до победа. Ясно се видя, че Левски не е готов на този начален етап да свали Лудогорец от върха. Дори и бушуващите трибуни не помогнаха на отбора.

Гостите влязоха много силно в двубоя и още до 10-та минута изпуснаха три положения, като веднъж и гредата спаси Левски след удар с глава на Кешеру, изпреварил излезлия Ники Михайлов. „Сините“ действаха припряно през целия мач и правеха много грешки при изнасянето на топката в предни позиции. След фатална неточност на Райнов в 21-та минута на около 30 метра пред собствената врата се стигна до откриване на резултата в полза на гостите. Марселиньо навлезе в наказателното поле, Яблонски се опита да му избие топката с шпагат, но тя прехвърли Ники Михайлов след щастлив рикошет. Разградчани продължиха да играят по-добре и да влизат по-твърдо в единоборствата, даже на моменти и грубо. От своя страна Левски успяха да стигнат само до един точен удар в 22-та минута на Слави Костов, но той беше отразен от вратаря Пламен Илиев. Това се оказа и единственият път, в който „сините“ уцелиха вратата на гостите. През първото полувреме имаха и още две възможности след опасни центрирания по земя към Паулиньо, но и двата пъти бразилецът не успя да реализира. Веднъж беше изпреварен от Сисиньо, а в другия случай едва закачи топката на 3 метра пред вратата. През второто полувреме Лудогорец заигра малко по-спокойно и търпеливо, без да оставя някакви шансове на Левски. Марселиньо и Вандерсон от гостите се отличиха с креативност и напомниха за най-добрите си мачове и се възползваха от всяка неточност на левскарите, за да застрашат вратата им. От своя страна пък разградчани не допускаха грешки, от които да се създаде опасност. В предишните си мачове Левски реализираха именно след неточности на противниците си, но не и в този двубой. Шампионите демонстрираха класата си и натрупания опит от многото битки в Европа най-вече. До 88-та минута Лудогорец можеха да вкарат и втори гол, но пропуски направиха Марселиньо, Вандерсон и Швиерчок. Тогава дойде и единствената по-сериозна опасност за Левски през второто полувреме. След изпълнение на корнер от Кабрал топката стигна до Мариани, който от 10 метра стреля от воле, но на пътя застана Сисиньо и предотврати евентуален гол. В началото на добавеното време на мача Лукоки беше изведен в наказателното поле на Левски, финтира капитана Горанов и отбеляза за 0:2 под плонжа на Ники Михайлов. В последната минута даже можеше да се стигне и до по-голяма загуба, но за късмет, Швиерчок не уцели вратата от близко.

Едва ли има играч от Левски, който да бъде отличен със силни изяви. В предни позиции Костов се стараеше много и търсеше свободни пространства, но нямаше кой да го захрани с точни подавания. В средата и защитата грешките изобилстваха, а само с желание и тичане се видя, че срещу Лудогорец, който има ден, няма как да се получи. Точно за това говореше и треньорът Георги Дерменджиев последните седмици и след всяка победа, че трябва работа и сме далеч от желаната игра. А за нея е необходимо време и не може да се прескачат етапи от развитието. Трите поредни победи обаче вдъхнаха надежди на „синя“ България, че още тази година има шанс за титла, особено с успех над Лудогорец. Не е невъзможно, но пак изглежда далече. Левски играха респектирани и то пред пълен стадион „Георги Аспарухов“. А това трябва да се промени, защото на „Герена“ противникът трябва да е респектиран, а не Левски!

Въпреки загубата и лъсналата реалност за разликата между Левски и Лудогорец, най-хубавото и оптимистичното беше настроението по трибуните. Толкова пълен „Георги Аспарухов“ не е бил от незабравимите европейски вечери преди повече от 10 години. А щом публиката застане зад отбора, както днес, успехите са близо. Категоричен знак за това са скандиранията веднага след последния съдийски сигнал – „Сърце! Душа! За Левски София!“ и „Ние сме Левски София“.

Instagram.com/7dayslevski

Facebook.com/7dnilevski

7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment