За лидерите и тежкото наследство в Левски

„Турболентни времена“, „фалит“, „оздравяване“, „линцези“, „закриване“, „несъстоятелност“ и т.н. Това са само част от основните думи, описващи последните месеци в „Отбора на народа“ Левски. Смениха се изцяло собственици, ръководство и за кой ли път – треньор. Изписа се много и се изговори много за всичко случващо се извън терена. Вече се правят първи много важни крачки проблемите да бъдат решени. Привържениците подхождат с разбиране и привидно търпение вече два месеца. Започва да се обръща все повече внимание на случващото се на терена, а не около него. Сякаш само за две седмици обаче се забрави, че клубът беше почти погребан началото на годината. Три поредни победи заблудиха голяма част от привържениците, че нещата ще се случат като в приказките – прочиташ набързо няколко страници и стигаш до щастливия край. Да, ама не ! Това се опитват да обяснят новите ръководители и треньори, защото са наясно, какво положение заварват и какво наследство им е оставено от последните собственици, довели до дъното Левски. Веднага се взеха драстични мерки с промяна на политика по отношение разходи, освободиха се ненужни хора, както от треньорския щаб, така и от самия отбор. Но едно трябва да разберат феновете, че по-бавно промяната ще се извърши на терена, защото там няма как да смениш изведнъж целия състав. Това вече сме го преживели и резултатите са на лице. Някои от футболистите пък са обвързани с договори, които не позволяват освобождаването им, което притиска треньора да ги използва поне като резерви. Това от своя страна е предпоставка някои от юношите да бъдат преотстъпени, за да трупат игрова практика и от лятото да се върнат и борят, когато се предполага, че ще има място за тях. Тук трябва търпение и поне два трансферни прозореца. А през това време, който иска да остане, трябва да се докаже, защото вече няма причини за оправдания. Треньорът Георги Дерменджиев има наследство от много играчи, които очевидно нямат необходимата класа да станат шампиони, че даже и да преодолеят средноевропейски отбор в евро турнирите. В България до преди десетина години всички се сравняваха с Левски, а сега с Лудогорец, които нямат нито фенове, нито история, но бързо си я пишат. Там започнаха правилната политика на изграждане на отбор първо с опитни българи и постепенно с привличането и задържането на класни чужденци. И през всичките седем, вече осем, поредни години на върха в България, не свалиха класата на състава си. Намериха си точните лидери и продаваха само в краен случай и при много изгодна оферта. Основна част от този процес бе Дерменджиев, затова изглежда правилно назначаването му в Левски, ако искаме да се върнем на върха. Но това само времето ще покаже. В сегашния състав на “ Сините “ играчите са почти едни и същи вече при трети треньор, а играта и духът на терена е все същия, както и резултатите. Това означава, че основният проблем е в тях, а не толкова кой ги води.

Първите крачки за промяна в това отношение са направени с освобождаването на четирима и привличането на по-опитни българи, левскари и с потенциал да се превърнат в лидери. Всеки голям отбор, а вече и не само, си има поне по един изявен лидер. Такъв от няколко години липсва много на Левски. Последният подобен тип играч беше даже чужденец – Роман Прохазка. След него всички са кръгла нула. А само може да си мечтаем в момента за играчи като Гонзо, Иванков, Топузаков от по-близкото минало. Няма даже смисъл да се коментира случилото се с Божката Митрев, който се очакваше като капитан и левскар да стане лидер. А в момента Иван Горанов също не изглежда подходящ за тази роля. Лидерът, капитанът, трябва да се „сбие“ на терена, с действията си да вдъхне сили и спортна злоба в останалите, той трябва да говори и да има контакт със съдиите. Не е достатъчно да си лидер и активен предимно в скандиранията и песните след мача. Водещите фигури в Лудогорец са двама в това отношение – Моци и Дяков. За това са и най-мразени от противници и фенове. Няма дерби или голям мач в Европа, в които да не са изпъкнали. Спортно-техническите им качества не са на високо ниво, но те се хвърлят за всяка топка, провокират противниците, дори с риск за картони, скачат на съдиите при всяко спорно отсъждане, застъпват се за съотборниците си – това мотивира всички около тях и печели мачовете. Иван Горанов е левскар, отдал е живота си на отбора, раздава се докрай, има неизчерпаема енергия и е готов да остави сърцето си на терена, но не е лидерът. Поне за сега. Може би напрежението и на него му се отразява зле, както на Митрев, защото истината е, че най-добрите си мачове изигра преди да стане капитан и да го извикат в националния отбор.

Дано с успокояване на обстановката около тима, с привличането на другите опитни българи, да си върне формата от преди година, защото той може и Левски има нужда от него. Маже би и добре ще му се отрази някой и друг мач да остане резерва, това действа стимулиращо на големите футболисти. А дали някой сред завърналите се Живко Миланов, Ники Михайлов и Валери Божинов може да обедини отбора? Това е една от целите с тяхното привличане, но до момента само чуваме, че мотивират в съблекалнята, а по-важното е да го направят с поведение и игра на терена, там е основният катализатор. Засега не го виждаме, като основната причина са може би нелепите контузии в началото на пролетния сезон на Живко Миланов и Божинов. Тук идва и деликатният момент, в който Дерменджиев трябва да усети настроенията в отбора и с твърдост и решителност да вземе правилното решение. Скоро ще видим дали и каква промяна ще има при капитаните, а за подобно нещо вече беше загатнато. В този ред на мисли бих искал да изкажа лично наблюдение от реакция, която ми направи силно впечатление по време на двубоя с Лудогорец. Става въпрос за Рейш при смяната му. Чужденец, от няколко месеца с отбора, някои го водят „заплатаджия“ , но само той прояви желания характер – видимо разочарован и нервиран, че се налага принудително да бъде сменен, бесен изрита флага за изпълнение на ъглов удар! Лично аз бих искал да виждам такова поведение и реакции от всички на терена, особено във важните мачове и дербита – хъс и желание да останеш на игрището до край.

Наблюдава се обаче и една странност последните години в голяма част от привържениците. А именно, че изпадат в крайности и отдават значение на играта, само при загуба. Не обръщат внимание, че предните мачове играта е била същата, но по щастливо стечение на обстоятелствата Левски е победил. С една и съща игра есента победихме Верея със 7:0 и малко след това загубихме от Ботев Враца с 1:3. Сега с една и съща игра спечелихме срещу отбора, който се подвизава на „Армията“ и Славия, а загубихме от Лудогорец. При победите голяма еуфория и хвалене, а при неуспех – уволняваме всички, защото са некадърни. А те си играят по един и същ начин. Трябва да се признае, че реалността такава, каквато е. Това е наследството от некадърното управление и грешната трансферна политика последните години. Това завариха новите хора в Левски. На всички ни е писнало да чакаме и нямаме търпение, изчерпало се е, искаме всичко да става на момента, но няма как. Сигналите подсказват, че това са правилните хора. Те сега започват от своя страна да търсят също правилните играчи, защото е видно, че успехите са мираж със сегашните. Първо търсят лидерите и биткаджиите, каквито няма в момента или никой не е успял да ги провокира да се прояват. Търсят се хората не само с потенциал, но и с “ топки“, за да се вдигне отборът. Нашата задача, като привърженици, е да не падаме духом след една загуба и то от най-добрия отбор в момента, колкото и тежко да е за признаване. Трябва да помогнем на момчетата и ръководството да се преборим заедно поне за второто място, което би ни прилягало на този етап. А от есента нямаме друга алтернатива освен да сме фаворит за титлата!

instagram.com/7dayslevski

facebook.com/7dnilevski

7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment