За „синьото“ ДНК и „доброжелателите“ на Левски

Доста негативи се изсипаха върху Левски напоследък. Калпав треньор, слаби футболисти, никаква игра, безумни решения на ръководството, никакви решения, неясна визия за бъдещето и още, и още, и още… Общо взето масово така се опитват да обрисуват картинката на „Герена“. Част от опорните точки на „червената“ пропаганда, с лек оранжев отенък, срещу „сините“ бяха обрисувани вчера от колегата Андрей Николов в материал, озаглавен „Нима това е Левски?“.

НИМА ТОВА Е ЛЕВСКИ?

Нека сега видим опорките:

„Заговори се за амбиции и титли“. Още със стъпването си на „Герена“, Павел Колев каза, че изобщо не може да се говори за титла и приоритетите са съвсем други – физическото оцеляване на клуба и постепенното му финансово стабилизиране. Целта пък бе определена като, цитирам по памет – намаляване на разходите, без това да се отрази на качеството на отбора. Видимо за момента това се случва. Прескъпите за клуб с 30-ина милиона задължения футболисти бяха продадени, дадени под наем или отстранени. На тяхно място нахлуват „сини“ юноши, които с всяка изминала минута показват, че далеч не са по-лоши, дори напротив. Може би само самочувствието им е по-ниско, но пък то ще се повиши паралелно с изиграните мачове.

„Отборът крета на трето място“. И в последните 2 години си беше там, при това на доста по-сериозна дистанция от Лудогорец и ЦСКА-София. Така че, последните, които може да бъдат обвинявани, са сегашните клубни ръководители.

„Визията на новото ръководството остава неясна“. Всъщност, визията е повече от ясна – налагане на юноши, на български футболисти и изплащане на дълговете. Изпълнението на всичко това вече е в ход.

„Селекцията е нещо, за което повече се говори и по-малко се действа реално“. Това е може би най-голямата нелепица. По селекцията няма как да се действа, тъй като трансферният прозорец е затворен. В момента могат да се привличат единствено свободни агенти. Оставяме настрана какви футболисти са, щом по това време нямат отбор, но най-малкото това означава, че няма да са играли организиран футбол приблизително половин година.

„Левски все повече се отдалечава от своите корени“. Повече отпреди Нова година, надали има накъде. Тогава имаше 10 чужденци в титулярния състав и 5-6 на пейката. Сега, срещу ЦСКА-София, Левски излезе с 6 българи от първата минута, а още 5-ма бяха резерви. В това число изобщо не включваме отсъстващите Иван Горанов, Деян Иванов и Валери Божинов, с които българите в отбора щяха да имат тотална доминация. Така че, с идването на Павел Колев и новата власт, Левски по-скоро започна да се доближава до корените си, с налагане на „сини“ юноши и българи.

„Новото ръководство обеща големи промени. На този етап такива не се виждат“. Само да цитирам Павел Колев: „Няма да стават поетапно кардиналните промени. В момента паралелно с цялата всекидневна дейност, аз се занимавам да подготвям тези промени – те са свързани с преструктурирането на администрацията и с персонални промени. Това ще се случи СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА, което е най-нормалното нещо“. Е, отговорихте ли си кога може да се говори за неспазени обещания. Със сигурност не и с днешна дата.

И когато някой е прав, трябва да го признаем. Наистина големият левскарски дух отдавна го няма, макар че в последните 2 мача „сините“ показаха наченки на завръщането му, показвайки сериозна доза борбеност. Като цяло липсваха кой знае какви футболни достойнства, но поне се „сбиха“ с Лудогорец и ЦСКА-София. И да, Павел Колев има може би най-тежката задача, наред с всичко останало – да върне левскарския дух на „Герена“.

Така че, драги ми доброжелатели, „синият“ път е ясен. Изплащане на дългове, вливане на „синя“ кръв с юноши (вчера Георги Дерменджиев извика още петима при мъжете) и залагане на български футболисти, връщане на левскарския дух. И нека не забравяме, че само допреди 4 месеца Левски бе на броени дни от това да последва автентичното ЦСКА. Но не би и на доста хора им се развали съня.

Ясно е, че след 10 години напразни обещания и чакане на какъвто и да било трофей, търпението на феновете се изчерпва, но явно трябва още малко. Защото сега, повече от всякога, Левски се нуждае от любов, ама много любов. Нуждае се от помощта на най-големия си актив – своите фенове. А те могат да бъдат изключително полезни на любимия си клуб, ако се обединят. Но, това вече е друга тема…

Автор: Васил Костов

Related posts

Leave a Comment