„Сините“ не заслужават нищо повече от бараж

 

Очертава се тъжен Великден за всички, които обичат Левски. На Разпети петък любимият син отбор разочарова тотално привържениците си с нова загуба на Герена. Берое дойдоха, играха по-добре и победиха. А нямаше за какво да се борят. Те, заедно с Черно море и Ботев Пловдив, доиграват плейофите, тъй като са далече от третото място, което дава право за участие в бараж за спечелване на квота за Лига Европа. Старозагорци спечелиха с 2:1 пред едва около 2000 души на стадион „Георги Аспарухов“ и продължиха черната серия на Левски – да нямат победа през 2019 година на собствен терен. 4 мача, 2 загуби и 2 равенства! Едва ли има „син“ привърженик, който да е очаквал подобна серия, въпреки сътресенията в клуба. След последната домакинска издънка озаглавихме статията си за мача „Играчите на Левски правят всичко възможно да изгонят публиката от стадиона“. На Великден май го направиха! А предпоставките бяха за победа – след успех във Варна над „Черно море“, силна игра и раздаване срещу Лудогорец и изпусната победа срещу цска-София. Както се казва – „Да, ама Не!“.
 Георги Дерменджиев направи само една промяна в стартовите единадесет в сравнение с тези отпреди седмица срещу отбора на Гриша Ганчев. Изтърпялият наказание Иван Горанов замени на левия бек Нганиони. Отново бе заложено на Райнов като централен защитник, въпреки че е нова тази позиция за него и въпреки че Деян Иванов е възстановен и жаден за игра. Другите двама в защита бяха капитанът Миланов вдясно и Нуно Рейш в центъра. Пред отбраната отново започнаха Тиам и Юруков, а атакуващата четворка, която напълно разочарова, беше водена от Слави Костов и зад него Паулиньо, Мариани и Стаси Иванов. Първото полувреме започна обещаващо, с бързи разигравания и опит за натиск от страна на сините футболисти. Още В 4-та минута Паулиньо можеше да открие резултата след прецизен удар от границата на наказателното поле, но горната греда спаси вратаря Перниш. В 12-та минута Костов също имаше изгодна възможност, но стреля слабо и право във вратаря. Постепенно играчите на Берое се окопитиха и започнаха да владеят повече топката и да не дават никакви шансове на „сините“ в атака. А те ги и улесняваха с безидейни действия в предни позиции. В отбрана над всички изпъкваше Нуно Рейш за Левски. Португалецът се отличи с няколко решителни намеси около и в наказателното поле. Завърналият се Иван Горанов също беше на ниво, както и съотборникът му на другия фланг Живко Миланов. Синята отбрана не допусна опасности пред Ники Михайлов през първото полувреме, но колегите им в нападение се затрудняваха да сътворят нещо креативно. Многобройни бяха опитите да се атакува с Паулиньо, но за пореден мач, бразилецът разочарова. Бавен, несигурен, нерешителен.
 От другата страна пък рядко се опитваха пробиви с младия Стаси Иванов. Отново с лекота Мариани пропиля изгодни възможности от статични положения. Вече цял сезон добрите му отигравания на тези изключително важни компоненти във футбола се броят на пръстите на едната ръка. Привържениците си спомнят с носталгия за Жорди Гомес и прецизните му центрирания и удари от статични положения. Така нулите останаха да светят на таблото след първите 45 минути. А второто полувреме започна по най-добрия начин за Левски. В 49-та минута най-накрая беше използвана скоростта на Стаси Иванов, който се откъсна на крилото и намери в удобна позиция Слави Костов в наказателното поле. Синият голмайстор се освободи елегантно от опеката на бранител в зелено и разстреля Перниш от около 12 метра. 1:0 и с оглед стабилните действия в защита до този момент, всички очакваха мачът да стане още по-лесен за Левски. Но само 5 минути по-късно Берое изравниха, без да имат положение. Рейш опита да изчисти силно в тъч топката от наказателното поле, но тя рикошира в крак на играч от Берое и щастливо стигна до халфът Охене, който от воле от 14 метра не остави никакъв шанс за Ники Михайлов. Левскарите се опитаха веднага да си върнат преднината в резултата и в следващите десетина минути създадоха три добри положения, но неумението на атакуващите играчи да отбележат, запази равенството. Първо Костов отблизо пропусна, а след него Райнов с глава от 4 метра не уцели вратата и накрая Мариани от границата на наказателното поле пък стреля за пореден път слабо. Оттук до края на срещата на терена имаше един отбор, който действаше с мисъл и това бяха гостите от Берое. Изключително позитивна роля за това изигра влизането на неостаряващия Камбуров. Той бе в основата на бърза контраатака в 77-та минута, в която намери на скорост Педро Еуженио. Нападателят на старозагорци подмина с лекота Райнов и от 15 метра стреля прецизно и неспасяемо във вратата на Ники Михайлов. Пълен обрат и 1:2 за гостите. “ Сините “ бяха като стъписани и дори не упражниха масиран натиск в оставащите минути, за да потърсят поне равенство. В игра се появиха нападателите Божинов и Мартин Д. Петков, но с нищо не помогнаха. Единственото положение се откри пред Слави Костов след пробив на Валери Божинов, но далечният удар на голмайстора мина встрани от вратата. Само добрата намеса в продължението на мача на Райнов пък запази резултата само 1:2.
 Така Берое заслужено спечелиха на Герена, възползвайки се от груби грешки в отбрана на Левски и разигравайки топката с мисъл и увереност. В пореден мач „сините“ демонстрираха неумение да създават и реализират чисти положения. Това им попречи и в дербитата с Лудогорец и цска-София, за да отбележат. Липсата на натиск, след като отборът изостана в резултата, беше може би най-разочароващото за привържениците. Десетилетия наред „Георги Аспарухов“ беше непревземаема крепост и независимо от моментното състояние на Левски, гостуващите отбори ги беше страх да стъпят на този терен. Бяха мачкани и газени по 90 минути, докато съдията не спре мъките им с последния съдийски сигнал. А сега идват отбори и надиграват Левски на Герена, дори се чувстват комфортно. Ясно е, че някои от футболистите не знаят какво е ЛЕВСКИ, но все пак взимат пари от отбора, негови служители са и поне трябва да си ги заслужат. Това, ако не им е мотивация, то идва въпросът, дали треньорът не може да ги провокира да бъдат по-агресивни и да се борят до край? Може би вечно спокойният Георги Дерменджиев не успява да мотивира играчите за битка? В последните мачове най-много спортна злоба виждаме в очите и действията на Живко Миланов и Нуно Рейш, както и Слави Костов, който е принуден сам да пробива противниковите отбрани, въпреки липсата на сериозни технически и физически качества. С демонстрираната игра и мотивация Левски не заслужава нищо повече от класиране за бараж. Остават 5 срещи, за да бъде подготвен отбора за него, защото само тогава може да бъде спасен сезонът. Тежко е за феновете, които още ще се отдръпнат от стадиона, но при първият признак на положителна промяна в играта, веднага ще изпълнят отново секторите. Павел Колев призовава за търпение и повтаря, че след края на сезона ще има важни структурни и организационни промени в клуба. Дано да са положителни, защото еуфорията от спасяването и оздравяването на отбора, вече отшумява. Единственият светъл лъч в момента е налагането на юноши от „синята“ школа. За сега показват качества, но не и готовност да решават важни мачове. Това може да стане само с практика и много себераздаване. Може би точно за юношите трябва да се хване „синият“ привърженик и заради тях да преглътне резултатите и играта на отбора?
instagram.com/7dayslevski
facebook.com/7dnilevski
7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment