По резултатите им ги съдете

Само 3 месеца, след като в Левски настъпиха животоспасяващи промени, голяма вълна от „сини“ фенове се надигна срещу новото ръководство. Това изглежда изключително странно, та дори и нелепо. Толкова късопаметни ли са „верните“ левскари? Единственото, което им беше обещано в началото на годината е, че клубът ще продължи съществуването си! Нямаше грандомански изказвания и обещания за титли или сензационни трансфери, а на първо място финансово стабилизиране, преструктуриране в администрацията, постепенно налагане на повече българи и юноши от школата. Няма да припомняме отново в какво състояние завариха Отбора на народа Васил Божков и Павел Колев, но се наеха да го спасят. А за спасяването му трябват радикални мерки, които бяха взети още от първия ден на работата им. Веднага бяха освободени или дадени под наем част от ненужните играчи, бяха привлечени опитни българи и разбира се беше сменен треньорът Славиша Стоянович, който след месец трябваше да поеме националния отбор на Латвия. Специалистът си беше оплел кошницата още през есента, когато нееднократно в интервюта намекваше, че му е трудно сам да води отбора без спортен директор и че не му се осигуряват исканите футболисти. Смяната му беше задължителна в началото на подготовката, а не да се извърши в разгара на първенството. Изборът на новото ръководство бе Георги Дерменджиев, който е най-титолуваният български треньор през новия век и с основна роля в развитието на проекта „Лудогорец“. Още с идването си на Герена пловдивският специалист знаеше, че от него се иска да стабилизира представянето на Левски и че ако това не се случи, ще бъде освободен до лятото. 88 дни по-късно така и стана. Играта на отбора беше безидейна цели три месеца, в най-голямата си част играчите бяха демотивирани и без желание за битка, при положение, че вече редовно си получават всички заплати и възнаграждения. Стигна се и до най-срамната серия в историята на Левски – 4 поредни домакинства на „Георги Аспарухов“, в които „сините“ не записаха успех. Дистанцията до върха стана непосилна за скъсяване, а дори второто място изглежда мираж с оглед играта и слабите резултати. Логично Георги Дерменджиев беше освободен. Накратко – химията между Левски и чичо Гошо не се получи. Единственото хубаво, което се случи през тези 88 дни на ръководене на отбора, бе налагането на няколко млади момчета, каквото е и желанието на новото ръководство. Но дори това стана бавно и сякаш принудително, заради контузии, наказания и трима освободени.

Въпреки, че недоволстваха от играта на отбора много от „феновете“ и не подкрепяха Дерменджиев, изведнъж изпаднаха в ужас и недоумение, как така бил освободен. Ако погледнат фактите, със сигурност ще разберат защо. Чест прави на Павел Колев, че призна грешката си с това треньорско назначение. Веднага се завъртяха в пространството имената на евентуални кандидати за горещия пост на старши треньор на Левски. Възможностите са специалисти с доказани качества, които отлично знаят какво означава синият клуб и какво ги очаква. Единият вариант е Димитър Димитров – Херо, който вече си е изградил име и репутация в България и чужбина, а другият и най-вероятен е Петър Хубчев, който постави основите на един много силен отбор на Берое и подобри играта и резултатите на националния отбор на България. Тези имена обаче разбуниха изключително много страстите сред „сините фенове“. А причините изглеждат доста несериозни. Херо бе определен за предател, защото преди 2 години отказа да поеме Левски и малко след това премина в Лудогорец, а Хубчев оприличен на страхливец, защото отборът на България направил равен с амбициозния състав на Косово и защото за някои от квалификациите не извика голмайстора на „сините“ Слави Костов. А дали „феновете“ се замислят, че и треньорите са хора, градящи кариера и репутация, търсещи стабилност и високи доходи? Все неща, които Левски не можеше и все още не може да предложи. Доказан специалист като Димитър Димитров е нормално да предпочете по-изгодната оферта за себе си, което в никакъв случай не го прави предател – не се е вричал във вярност на нито един отбор. Между другото подобна е и ситуацията с най-желания треньор за Левски Станимир Стоилов, който в момента е голяма хапка за възможностите на клуба. Рано или късно Мъри ще се завърне на Герена. Само времето ще покаже кога. Но да обърнем набързо внимание и на странните нападки срещу Петър Хубчев, който без да разполага с достатъчно качествени играчи и с ограничен бюджет, направи от Берое един от най-добрите провинциални отбори. Треньорските му умения бяха забелязани и му бе поверен постът на национален селекционер. Там положението, което завари, беше плачевно – разединена съблекалня, скандали и хаотичен футбол. Бързо вкара в ред колектива и играта се подобри. Дойдоха и положителните резултати, въпреки липсата на качество в голяма част от българските футболисти.
Обществена тайна е и че интересите на определени клубни собственици и футболни агенти, влияят и оказват натиск, кои играчи да получават натиск повиквателни за представителния ни отбор и дали да получават игрови минути. Въпреки това Хубчев показа, че може да контролира съблекалнята и да кара футболистите да играят организирано на терена. Това не е изненада, предвид дългогодишната му практика в Германия като футболист и треньор. Бившият защитник в Отбора на народа е завършил Кьолнската треньорска школа. Кандидатурата му за треньор на Левски е отлична възможност за доброто развитие на клуба и изграждането на конкурентен отбор още за следващия сезон. Това ще стане факт и с правилна селекция, по която се работи от агенцията на опитните братя Бекали. Партньорството с тях е важна и нужна стъпка към стабилно бъдеще на Левски. Това е и поредна изпълнена задача от новото ръководство. Свиването на бюджета, освобождаването на скъпоплатени и ненужни чужденци, налагането на юноши, подписване на договор с доказана футболна агенция са само част от наложителните промени, които се случват в клуба, а през лятото ще бъдат направени още, за да може Левски да функционира най-накрая нормално от новия сезон. Планувани са големи промени в детско-юношеската школа, на която ще се разчита в бъдеще. Павел Колев работи със здрава ръка и не показва колебания в решенията, които взима. И така трябва, колкото и това да не се харесва на много от „феновете“. В тази враждебна обстановка около и в клуба трябва да се действа с категоричност и без да се дават излишни обяснения. Резултатите трябва да говорят сами за себе си, както за управлението, така и за треньора. А всички привърженици трябва да са зад отбора. Левски е над всичко и се подкрепя до края, който и да е собственик, който и да е изпълнителен директор, който и да е треньор. Нека ги съдим по делата и резултатите, а не да ги линчуваме предварително.
instagram.com/7dayslevski
facebook.com/7dnilevski
7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment