Георги Тодоров превърна Левски във валяк и завърза интригата за титлата

Решителната последна седмица в Първа лига започна. Заслужено или не, титлата се решава между Лудогорец и цска-София. И двата отбора обаче забравят една много важна подробност – за титлата трябва да минат през Левски. А Левски не е Ботев Пловдив, не е Берое, не е Черно море. Никога мач с Левски не може да е протоколен, в каквото и състояние да се намира отборът. “Сините” са далече от върха в края на сезона и единствено се прокрадва надежда за класиране на 2-рото място, но това минава и през грешки на отбора на Гриша Ганчев, който рядко ги позволява, особено срещу някои отбори. За това и с лека ръка много хора отписаха Левски срещу Лудогорец. Но сбъркаха сериозно! Отборът на народа е все по-жив! Разбраха го в Разград, ще го разберат и на “Армията”. Да, двубоят завърши 1:1, но всъщност Левски спечели.Защити си името, достойнството и вдъхна надежди за бъдещето си у привържениците.

Временният треньор Георги Тодоров очаквано направи няколко промени в състава си за гостуването в Разград. Важни играчи са с натрупани картони и ги грози наказание, а други дълго време играят с травми и няма да издържат физически 3 мача за 6 дни. Ротациите са неизбежни в този заключителен период. Тиам и Горанов бяха съхранени заради опасността от получаване на фатални картони, а Дидо Иванов и Слави Костов са с контузии от месец и трябваше също да получат поне кратка почивка. Решението на треньорите бе да се остави на пейката в този мач голмайсторът на Левски, а в нападение да започне Валери Божинов. Пое се риск с включването обаче на младия защитник Иванов, тъй като само един играч можеше да заеме мястото му, но той за първи двубой от месец насам се появи в групата заради тежка контузия. Става въпрос за бранителя Седрик Унтонджи, който началото на Април получи фрактура в областта на ключицата срещу Черно море и оттогава се възстановява. На местата на Тиам и Горанов пък застанаха Райнов и Нганиони.

Началото на двубоя беше нервно, без надмощие на някой от двата отбора и с много нарушения. През цялото първо полувреме играта беше бавна и предимно в центъра на терена, без сериозни опасности пред вратарите. “Сините” играеха по-агресивно и бързо с топката, опитвайки се предимно с дълги пасове да намират на скорост крилата Паулиньо и Стаси Иванов. Повечето от тези опити се проваляха в началото заради неточни подавания на юношата Илия Юруков, който постепенно изчисти грешките и започна да играе на по-сигурно. Защитната четворка на Левски не оставяше никакви шансове на бързите и опитни нападатели на Лудогорец. Валери Божинов беше изолиран от играта чак до 45-та минута, когато се изтегли на левия фланг, за да освободи място за нахлуване от втора позиция. Опитният нападател умело центрира към Стаси Иванов, който от 4 метра пропусна отлична възможност да открие резултата. Така и завърши полувремето при 0:0 и с открояващ се двоен аршин на главния съдия Николай Йорданов при идентични ситуации. Още в началото набързо даде картони на Райнов и Божинов при първите им тактически нарушения, докато бяха подминати без наказания многобройните фаулове на Недялков, груби влизания на Моци и Сисиньо. Домакините се отърваха с едва 2 картона това полувреме – на Григоре и Анисе. Сякаш се изчакваше удобен момент от съдията за нещо повече. И този момент дойде секунди след началото на второто полувреме. Лудогорец пробиха през зоната на Нганиони и стигнаха до първата си и единствена чиста ситуация в целия мач. Ники Михайлов изби силен удар от около 12 метра, но топката се озова на пътя на Кешеру, който стреля към вратата, но тя се отби от ръката на плонжиралия Дидо Иванов. Бе отсъдена дузпа и вдигнат незаслужено директен червен картон на защитника. Обикновено за неволна игра с ръка съдиите дават жълт картон, но не и доволният господин Йорданов. Моци с малко късмет откри резултата, но това не сломи “сините”, които нямаха намерение да се предават. За десетина минути бе върнат в защита Райнов, докато в 55-та минута не се появи възстановеният Унтонджи. Той замени Илия Юруков, а също така се наложи и влизането на голмайстора Костов за сметка на неубедителния Божинов. Само минута по-късно Паулиньо можеше да изравни след бърза контраатака, но ударът му мина на сантиметри от страничния стълб на вратата, пазена от Пламен Илиев. Левскарите продължиха да търсят по-активно гола, но с груби и ненаказани нарушения бяха спирани. Удари с бутоните в коляното на Нганиони от Серкан и в ахилеса на Костов от Горалски дори не бяха забелязани. Непозволените действия на домакините не спираха и най-накрая в 70-та минута, след поредно задържане на Стаси Иванов от Григоре, румънецът получи втори жьлт картон и бе изгонен. Само 2 минути по-късно ново грубо влизане на Горалски нямаше как да бъде подминато и справедливо бе отсъдено нарушение на 23 метра фронтално на вратата. Капитанът Живко Миланов взе топката в свои рьце и не позволи друг да изпълни статичното положение.

Секунди по-късно топката беше в мрежата на Пламен Илиев, който се разтегна максимално, но нямаше никакъв шанс да отрази брилянтния удар. Резултатът бе изравнен и до края имаше един отбор на терена – този на Левски. Още в 76-та минута обратът можеше да е вече факт, но Мариани стреля на сантиметри от вратата след изпълнение на нов пряк свободен удар. Непримиримият Стаси Иванов си изкара жълт картон в 78-та минута. 5 по-късно в атака се появи друг “син” юноша – Мартин Д. Петков на мястото на Мариани. Това беше сигнал, че Левски ще гони победата до края. Тя изглеждаше все по-реална, след като Анисе най-накрая получи втори жълт картон и напусна терена принудително с червен. Това стана в 85-та минута и само след 2 минути Костов стреля от границата на наказателното, но невероятен плонж на Пламен Илиев спаси Лудогорец. Стабилният Луи Нганиони си изкара също жълт картон, спирайки обещаваща атака на домакините в 90-та минута. Изненадващо бяха добавени само 3 минути към игровото време, въпреки многобройните нарушения, разправии при дузпата и червените картони, но това не спря левскарите да потърсят победата. И щяха да си я заслужат, ако в 92-та минута беше отсъдена кристално ясна дузпа за грубо и безцеремонно влизане на Сисиньо в краката на Костов. Явно нарушение, но не и по стандартите на господин Йорданов.

И така, въпреки че не спечели мача, Левски показа, че е жив и хапе. Равенството беше завоювано не толкова с игра, колкото с характер на победители. Да, може би с Тиам и Костов като титуляри крайният изход щеше да е друг, но не това е най-важното. Видя се, че отборът не е само 11 играча, а колектив, в когото всеки е готов да помогне за големите битки. Отново изпъкна стабилният Рейш, Унтонджи беше блестящ след влизането си, Стаси Иванов не спря да се бори и в двете фази на играта, Нганиони показа, че има място в отбора, Райнов беше безценен във фаза защита, но над всички изпъкна капитанът Живко Миланов и то не само заради изключителното си попадения, а за цялостното си представяне и влияние върху съотборниците си. Този капитан чакахме! Вече трети пореден мач играчите в синьо показват на привържениците, че заслужават доверие и подкрепа в оставащите двубои до края – 2 за първенство и вероятен бараж със 7-я в класирането за квота в Лига Европа. Само след 3 дни на Националния стадион “Васил Левски” публиката на най-обичания клуб в България може да покаже безрезервната си любов в мача срещу преименувания Литекс и да помогне за победата. Въпреки че ще е без особено значение за класирането си, Левски ще играе за успеха, за честта си, защото това е заложено в ДНК-то на всеки един левскар. Отборът на народа не е нито Ботев Пловдив, нито Берое, нито някогашният ЦСКА! Левски не се предава никога, дори когато всичко изглежда безсмислено и предрешено. Левски винаги играе за победа!

Никола Теодосиев / 7 дни Левски

Instagram.com/7dayslevski

Facebook.com/7dnilevski

7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment