Името на Левски ще се брани с любовта на цял един народ

 

След ремито срещу шампиона Лудогорец и еуфорията от добрата игра на „сините“ в Разград, отборът допусна тежка загуба, не от кой да е, а от цска-София. Загуба, която трудно ще бъде приета и преодоляна от левскарската общност, защото има ли изобщо човек на тази земя, който приема загубите радушно, било то житейски, спортни или каквито и да е? Разбира се, че няма! А когато си отдал сърцето си на синята емблема, когато си се родил левскар, това означава, че си се родил победител. Затова загубите винаги са тежки, без значение кой е съперникът.

Мачът, изигран на 21-ви май на националния стадион „Васил Левски“, започна доста нервно и за двата отбора. В началото, дори почти през цялото първо полувреме, Левски бе отборът, който контролираше мача. Първите десет минути бяха съпътствани от множесво центирания пред вратата на гостуващия отбор, но след поредица от разбърквания в наказателното поле не се стигна до чиста голова ситуация. Но Левски не се отказа и продължи да търси гола като до края на първото полувреме, възможност за откриване на резултата получиха юношите Илия Юруков и Станислав Иванов. Юруков излезе фронтално на вратата на Черниаускас необезпокояван от свой съперник, но със силен удар прати топката високо над вратата, като ситуацията се разигра в 36-та минута. Само минута по-късно Давиде Мариани се оказа в сходна позиция и отправи силен и плътен удар в очертанията на вратата, но стражът на гостите плонжира и успя да го парира. В 39-та минута шансът се усмихна и на Стаси Иванов, който стреля от далечно разстояние, но и неговият удар бе неутрализиран. Младокът записа нови пълни 90 минути със синята фланелка.

Една от най-обезпокоителните ситуации за щаба на Левски се разигра през 22-ра минута, когато Николай Михайлов поиска лекарска помощ, без да има съприкосновение с някой на терена. Това предизвика моментална реакция от треньорския щаб, като бе изпратен да загрява резервата Николай Кръстев. До рокада обаче не се стигна, което предизвика видимо недоволсвто у юношата на сините. Нека припомним, че през 2017г. младият вратар получи шанс в мач именно срещу отбора на Гриша Ганчев, като тогава той направи няколко стопроцентови спасявания и в едва втория си мач за първия отбор той получи приза „играч на мача“.

Въпреки всички ситуации и възможности за поразяване на противниковата врата, до които стигнаха футболистите на Левски, първото полувреме завърши без голове.

През второто обаче нямаше и помен от добрата игра на „сините“. Нямаше я дори минималната агресия у играчите на Георги Тодоров. През вторите 45 минути Левски не успя да съзаде нито една чиста голова ситуация, а вместо това топката бе контролирана преообладаващо от футболистите с червени екипи.

Както знаем във футбола като не вкарваш, ти вкарват и точно това стана. За огромно нещастие на всички „сини“ привърженици на стадиона и милионите пред малките екрани, топката се оказа в мрежата на Ники Михайлов на два пъти.

„Черешката на тортата“ в мача се оказа Нуно Рейш и ситуацията, в която той си изкара глупав втори жълт и респективно червен картон от наглед безобидна атака на гостуващия отбор. За защитника това означава, че няма да може да помогне на отбора си в последния кръг от Първа професионална лига, който ще се състои на 24-ти май, навръх 105-тия рожден ден на столичния гранд.

Тези последни десетина минути се оказаха ключови и „сините“ бяха като попарени. Но попарени изглеждаха само тези на терена. За всички млади и възрастни по трибуните бяха повратен момент. Момент, в който те знаеха, че момчетата на терена се нуждаят от тяхната помощ и дванайстият играч влезе с пълна сила в мача. Всички пееха, викаха и подкрепяха своя отбор, защото Левски не е купа или титла, Левски е история, която много малко отбори притежават. И точно заради това историята задължава да не свеждаме глави, а след пораженията да се изправим по-силни от всякога. Защото ЛЕВСКИ задължава!

instagram.com/7dayslevski

facebook.com/7dnilevski

7dnilevski.com

Related posts

Leave a Comment