Поредна или последна скромна синя селекция?


Петър Хубчев е един от малкото треньори след Станимир Стоилов, на когото Левски разрешава да разруши изцяло и изкопае, след което да започне да гради. Той не е от тези, на които уж дават цялата власт, а се оказва, че имат разрешение просто да правят бутафорни нови стени и евентуално временен покрив.
Дори първите зимни попълнение на Левски засега са от тази категория. Не просто препоръчани, а такива, които лично са вписани от треньора на сините в трансферния списък с входящите. През лятото сините взеха почти цял отбор от нови, но дори Хубчев не би отрекъл, че някои от тях бяха купени прибързано и не са гледани на живо достатъчно дълго време. Няма да ги посочваме кои са, всички ги знаем.
Сега явно вече се работи по друг метод. Втората трансферна сесия под опеката на Петър Хубчев, изглежда, се прави много внимателно и прецизно. Ясно е, финансовата рамка не е такава, каквато треньорът иска. Прави се отбор, който да е конкурентен на ЦСКА и Локомотив Пловдив и временно на Лудогорец. Временно, защото с този потенциал Левски може да се изрепчи по махленски на тима от Разград и дори да му удари един шамар, но в дългосрочен план няма как сините да са сериозен конкурент за първото място. Хубаво е тези неща да се посочат навреме, ситуацията да бъде правилно отчетена, за да няма после разочаровани при евентуален провал. Тоест, ако Левски не спечели нищо, това няма да е падане от високо, а поредното препъване, макар и не в един и същи камък. Твърде много време мина, претенциите на голяма част от публиката се разводниха. Сега никой не пита – ама тоя откъде е, ама оня за какво ни е. За десетина години през „Герена” минаха стотици, предимно незнайни, герои, които погълнаха милиони левове. И почти всеки треньор, а и директор бе достатъчно нахъсан, а в крайна сметка си тръгна безславно.
Хубчев се опитва да бяга от посредствеността, което вече е размито понятие с оглед на задължително догонване на Лудогорец – организационно, финансово и спортно-технически. Обаче, както се казва, треньорът на Левски се разпростира според чергата. Първите нови попълнения са точно такива, като за заздравяване на проблемните звена, точно като за конкуренция на ЦСКА и Локо Пловдив и максимум за дишане във врата на Лудогорец. Симеон Славчев трябва да пораздвижи средата на терена, Димо Лозев трябва да е първа опция за десния фланг, ако Живко Миланов вземе да издиша и ако Станислав Иванов излезе от форма. Спряганият холандец от Валвайк, освен че на ръст е по-висок от наличните Мазурек и Нашименто, не е натоварен с ролята на футболист, който ще издърпа отбора малко по-напред и ще внесе свежи идеи.
Какво означава всичко това, ще разберем през пролетта. Или по-точно към края на пролетта. Ако Левски пак ще е в това състояние на обичайния догонващ на Лудогорец, през лятото трябва де се случи сериозно преосмисляне. Или трябва да се вадят големи пари за силен отбор, или да се търси още по-богат собственик. Да, реорганизацията в клуба, преструктурирането, инвестициите в базата и школата, изплащането на дълговете, са усилия, които се отчитат. Но те са в графата „задължителни”. За нещо повече трябва нещо повече.

Желю Станков / Тема спорт

Related posts

Leave a Comment